Как Георги Мамалев беше за кратко “рекламно лице” на Съюза на учителите в България

Георги Мамалев споделя за една любопитна и забавна случка по време на снимките на филма “Оркестър без име” в новата си книга “Усмихни се, човече!”

“Толкова много хора обичат филма “Оркестър без име” (1982)! Някои от тях твърдят, че са го гледали по двайсет пъти… По онова време пиех само уиски “Teacher’s”, напълно естествено за млад хвалипръцко, който си въобразява някои неща. Гъзария отвсякъде! Един ден при Катето Евро дойде неин приятел от София, който следваше в Москва, придружаваше го негов състудент руснак. Естествено, те се вляха в нашата компания, къде другаде да отидат – при нас беше най-весело, непрекъснато се чуваха смехове. На руснака закономерно му направи впечатление, че аз много често, да не кажа почти винаги, съм с бутилка уиски. И той ме попита:

– Жоро, почему ты толъко “Teacher’s” пьешь?

Обясних му много сериозно:

– Да ти кажа откровено, аз съм задължен да пия “Teacher’s”. Нямам друг изход! Да не мислиш, че не ми се иска бира, че не ми се ще винце? Но няма как, защото аз съм рекламно лице на Съюза на учителите в България и в договора ми е отбелязано, че където и да ходя, пия или не (както забелязваш, аз не прекалявам с алкохола), трябва да нося бутилката. Никога празна, никога! Това е според договора.

Очите на руснака станаха ей такива! Какво ли си е казал: “Леле, социализъм ли?! То тук си е направо комунизъм!” Това прочетох в очите му, макар че той не каза и дума. Обаче после споделил с Катето Евро и със своя приятел:

– Абе, аз не знаех, че Жоро е толкова популярен човек в България! Разбрах защо той пие “Teacher’s”! Той бил рекламно лице на съюза на учителите!… Разбраха и другите и оттгова се шегуваха с мен:

– Ало, Съюзът на учителите! Не ми излезе прякор Жоро Тийчърса, макар че го очаквах…”

Още подобни забавни истории от снимачната площадка можете да прочетете в новата книга на Георги Мамалев – “Усмихни се, човече!”