ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ – АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА
23, 24, 25 април 2019, 19.00, Варненска опера – Предпремиера. Премиерата предстои в Опера в Летния театър – Варна 2019
Маестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за българската премиера на най-новата творба на Сър Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира“, продължение на „Фантомът на операта“, за романтичната любов между Фантома и Кристин, за артистите и излъчването на оперната дива, за музикалната конструкция и стилизираните оперни образи, които превръщат „Любовта никога не умира“ в апотеоз на операта през мюзикъла, за холивудския филмов подход, за красивата и обсебваща музика, в която гениалният Уебър е надраснал себе си
„Любовта никога не умира“ продължава историята от „Фантомът на операта“, героите са същите, но в друг контекст. Какво точно се случва?
Ако тръгнем от началото, Фантомът е гениален музикант, който носи маска, за да скрие обезобразеното си, залято с киселина лице. Заради недъга си страни от хората и тъй като е меломан се нанася да живее в подземието на Парижката опера. Оттам гледа всяка вечер спектаклите, харесва хористката Кристин и решава с цената на всичко да я направи солистка. Двамата се влюбват и преживяват една прекрасна вечер в лодка в езерото под операта (където сега минава метрото). Но обвиняват Фантома за избухналия пожар в операта и той избягва в Америка, където отваря свой водевилен театър на „Кони Айлънд“, близо до Манхатън.
Кристин, която смята Фантома за мъртъв се омъжва за богатия виконт Раул, нейн обожател и благодетел на операта, но синът й Густав всъщност е син на Фантома.
10 години по-късно Фантомът кани вече прочутата оперна певица Кристин в Америка, за да изпее в неговия театър в Манхатън една единствена, най-хубавата негова песен, композирана специално за нея. Тя пристига със съпруга и сина си – апропо, това е изключително трудна детска роля, за която, за наше щастие, намерихме прекрасни млади таланти от Варненската детско-юношеска опера.
Направихте много сериозен национален кастинг за „Любовта никога не умира“, с труден регламент за участие.
Да, така беше. Явиха се много кандидати и имахме добър избор. Освен момчетата Кристиян Славеев и Николай Бояджиев, които играят сина на Кристин, с тази роля се справя и малката чаровница Белла Петрова, която има вече няколко роли в мюзикъли и опери на нашата сцена. Ролята на Фантома спечелиха солистът от Варненската опера Пламен Долапчиев и Момчил Караиванов от Пловдив. Пламен Долапчиев така дълбоко е влязъл в образа, че по всяка вероятност Фантомът ще се превърне в коронната му роля.
Що се отнася до ролята на Кристин, едва ли бихме могли да намерим по-подходящи изпълнителки от Илина Михайлова и Лилия Илиева. И двете са доказали неведнъж многостранния си артистичен талант – и което е особено важно – и двете носят задължителното за всяка оперна дива харизматично излъчване. А Кристин е точно това – оперна дива. Ако в началото на кариерата си е само оперна хористка, 10 години по-късно тя е вече световна дива, която при пристигането си в Америка посрещат тълпа обожатели, репортери и духова музика.
Как би характеризирал музиката на „Любовта никога не умира“, доколкото става дума за продължение на една, вече толкова известна творба като „Фантомът на операта“.
Музиката е много красива, изградена е със съвременни похвати и толкова въздействаща, че всеки, който я е чул, става подвластен на нейната магия. За разлика от „Фантомът на операта“, който е много характерен мюзикъл, „Любовта никога не умира“ е като един оперен апотеоз на красивата музика. Най-красивото от операта, синтезирано през таланта на гениалния съвременен композитор Андрю Лойд Уебър, който същевременно е и най-богатият музикант на планетата, по-богат от Майкъл Джексън, от Бийтълс, от Ерик Клептън и всички останали.
Ще открехнеш ли още малко завесата за романтичната история на Кристин и Фантома?
Няма да разкрия всичко, само ще обърна внимание върху някои от драматичните моменти, като срещата между Кристин и Фантома, която ги връща към незабравимата нощ в езерото или като прозрението на Фантома, който в изпълнението на пиано на Густав разпознава своя гениален наследник. Точно на това място Фантомът и Кристин пеят един от най-прекрасните дуети, макар че в цялото произведение непрекъснато звучи невероятна музика.
Друг ключов момент с хазартен привкус е облогът между Фантома и Раул, който трябва да предложи изход от любовния триъгълник. В единия случай ако Кристин избере Ню Йорк и Фантома, той ще изплати дълговете на обеднелия виконт, а ако Кристин предпочете съпруга си, Раул ще се върне в Париж сам и с дълговете си. Има и една друга паралелна история за приятелката на Кристин, която също е влюбена във Фантома и в Америка споделя с него всички трудности, докато той се озове на върха на славата. Но Фантомът обявява, че ще завещае цялото си богатство на Густав и тогава тя решава да погуби детето и себе си, но в суматохата убива Кристин. Тук спирам да разказвам, за да могат зрителите сами да преживеят кулминацията на емоционалната развръзка.
Апотеоз на операта през мюзикъла – това твое определение за „Любовта никога не умира“ е много интересно…
Мюзикълните елементи са много малко. По-малко, отколкото в която и да е друга творба на Уебър. На практика „Любовта никога не умира“ е опера, без да е обявена като такава. Това проличава по музикалната конструкция, по начина, по който са изградени мелодиите и акомпаниментите, по всеки един елемент от партитурата. „Любовта никога не умира“ е пропита с романтика като при Рахманинов, другаде напомня за Пучини, на моменти прилича на „Тоска“. Още в началото се появяват три клоуна, които веднага се асоциират с Пинг, Панг и Понг от „Турандот“ – меломаните ще разпознаят много такива взети образи от оперната класика, но те не са буквални заемки. Всичко е толкова изкристализирано, толкова стилизирано, че не ти остава нищо другов, освен да се преклониш пред гения на Уебър. Става дума за световен шедьовър, в който зрителите ще намерят освен познатия Уебър и един нов, надраснал самия себе си композитор.
Бих прокарал тук паралел с Верди, който написва последните си три опери, сред тях „Аида“, в период, когато мнозина вече го смятат за изчерпан, но „Аида“ се превръща в един от върховете на цялото му творчество. Така че с „Любовта никога не умира“ Уебър развива музикалния си талант до такава степен, че успява да надрасне себе си. Възхитен съм от оркестрацията. Въобще през целия си живот, никога не съм бил толкова вдъхновен от музикална пиеса. В детството ми това се случи с оперите „Бохеми“ и „Тоска“, но оттогава досега такава силна музикално-театрална творба като „Любовта никога не умира“ не съм срещал.
Мога да си представя какво щастие е за теб да си диригент постановчик на премиерата за България на това заглавие, заедно с проф. Светозар Донев, режисьор постановчик на „Любовта никога не умира“.
Българска премиера – да, но не само. Това е четвърта или пета постановка в света на „Любовта никога не умира“. Не знам точно с коя от редакциите работим ние, защото Уебър е използвал същия подход, както при холивудските филми. Те се прожектират много пъти пред т. нар. контролни групи, чиито отзиви за това какво са разбрали, къде им е харесало, къде са загубили нишката и т.н. се вземат предвид, за да се направят промени, да се заснемат нови кадри, да се премонтира филма. Този процес може да отнеме от 6 месеца до една година и повече, докато не се получи перфектният филм.
Уебър, заедно с либретиста и сценариста, е подходил по същия начин с „Любовта никога не умира“ и затова мюзикълът има няколко редакции. Последната редакция е от 2017 г. и в началото на 2019 г. ние имаме мюзикъла съвсем топъл, така да се каже направо от „чертожната маса“. И това е фантастично. Ние сме един от първите театри на планетата, които поставят тази гениална творба.
Тя звучи, усещам, и сега в главата ти.
Непрекъснато. Сутрин ставам, пускам си запис на „Любовта никога не умира“, през деня репетирам „Любовта никога не умира“, вечер лягам след репетиция и също слушам „Любовта никога не умира“. Музиката те обсебва, просто не може да спреш да я слушаш!
ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА
Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
Режисьор постановчик СВЕТОЗАР ДОНЕВ
Диригент постановчик СТРАЦИМИР ПАВЛОВ
Хореография АННА ДОНЕВА
Сценография и костюми НЕЛА СТОЯНОВА
Асистент режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ
Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМ – Пламен Долапчиев, Момчил Караиванов
КРИСТИН – Илина Михайлова, Лилия Илиева
МЕГ – Сребрина Соколова, Калина Жекова
РАУЛ – Велин Михайлов, Нейчо Петров – Реджи
ЖИРИ – Вяра Железова, Миглена Страдалска
ГУСТАВ – Кристиян Славеев, Николай Бояджиев, Белла Петрова
ГАНГЪЛ – Лев Караван
СКУЕЛЧ – Николай Колев
ФЛЕК – Филипа Руженова, Лиляна Кондова
АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев
Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева – Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян