История за един облог от книгата “Вчера”

Денят се случи чудесен, може би последната кръпка в костюма на циганското лято. Джо мина със задника напред по всички стаи, колкото да отбие номера измънка два-три пъти : “Ауфщеен, ауфщеен!”, и веднага се прибра на последния етаж да проверява бележника на дъщеря си. По-примерните станаха. Дебелият Динко дори оправи леглото си и цуцна върху него с учебник в ръка. Ростислав навлече две леви гуменки и хукна по азимут към туристическото дружество. В дъното, седнал по турски на възглавницата си, ученикът Костов съчиняваше писмото, което при евентуален провал трябваше да изпратя вкъщи.
Нали в един момент си почувствал неимоверен хлад в душата си? – питаше ме от време на време той.
-Почувствал съм – отговарях аз.
Първан пулеше очи ту към него, ту към мен, реотанът му едва-едва червенееше в двата края.
– Ще ти изгорят бушоните – взе главата му вместо топка Фют, финтира и мигновено заби кош.
– От зелена тиква семе не ща! – Нацупи се Първан. Умираше за подобни мъдрости.
Фори мълчеше гузно в леглото си, без Нина той беше половин човек.
Германа и Попеско извадиха кутия кибрит, взеха по три клечки и почнаха да се изпитват кой да иде за закуската.
– Две – срамежливо предлагаше Попеско.
– Три! – троснато разтваряше ръка Германа.
– Пет! – блъфираше Германа.
– Една – червен до ушите познаваше Попеско.
Джеки се намеси тъкмо преди пълното поражение на Германа, изправи се с размъкнати гащи до тях и сам се предложи:
-Да отида аз. Двайсет стотинки.
Тарифата му беше постоянна, с тези двайсет стотинки после си купуваше четири лимонади от лафката и ги изпиваше на екс, пръхтейки като шопар. Той изобщо живееше с дребни удоволствия. Върна се почти веднага с няколко големи филии и две пакетчета масло, остави ги на един вестник върху пода и седна на моето легло, скрил ръцете си отзад:
-Бате, колко даваш?
-Двайсет стотинки – запазих цената аз.
-На – пъхна ми смачканата бележка в пазвата Джеки. – От гаджето.
Ученикът Костов се изхили в шепите си, луничавата му глава заприлича на пуйче яйце. Отметнах одеалото и прочетох бележката на глас:
“Слез да ти изгладя панталоните! Градът ни зове! М.”

Как продължава тази история и още интересни истории може да намерите в книгата на Владо Даверов “Вчера”.