Георги Парцалев – незабравим образ в българското кино
Георги Парцалев е един от най-добрите театрални и филмови актьори, които се помнят и до днес. През професионалния си път играе предимно в комедии. Роден е в град Левски, завършва образованието си в Плевен и след това учи медицина в Софийския университет. Обаче съдбата му е приготвила нещо много по различно. В кръвта на Парцалев тече актьорска жилка. Определян е за най-големия самороден талант, тъй като не е завършил актьорско майсторство, както повечето си колеги. Сцената сама го намира. През 1954 г. работи в ансамбъла на “Трудовата повинност”, като след това е един от първите актьори в новосъздадения Сатиричен театър (1956г.). За много кратък период става любимец на българската публика. В театъра ще бъде запомнен с ролята на Михал в “Михал Мишкоед”, Хаджи Симеон – “Чичовци”, Иван Гамаша – “Суматоха”, където печели сърцата на хората. През 1958 г. прави дебют в киното – изиграва първата си роля във филма “Любимец 13”.
През 50-те и 60-те години Георги Парцалев буквално става легенда в киното. Прави доста силни телевизионни роли като една от тях е в “Криворазбраната цивилизация”. Огромният му талант изгрява с емблематичните му роли в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“ (1970), „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-тата годеница на принца“ (1987). Смеем да твърдим, че и до днес тези филми продължават да са все така завладяващи заради играта на Парцалев. Успяваше с цялата си душа да живее с героя, който пресъздава.
През 1974 г. получава единствената си филмова награда за мъжка роля на Методи Рашков във филма “Сиромашко лято”. През същата година става и член на Съюза на българските филмови дейци.
В професионалния си път не успява да сбъдне най-голяма си мечта, а именно да изиграе Дон Кихот.
Георги Парцалев ни напусна на 31 октомври 1989 г., но винаги ще живее в сърцата ни. В родния му град Левски на негово име са наречени улица и читалището, а през юни месец се провеждат театрални празници в негова чест. В градската художествена галерия са изложени негови вещи и икони.
Голям актьор и човек с главно “Ч” – така го определят неговите приятели и близки. Усмивката на българското кино няма да бъде забравена!
Последвайте нашето Viber Community “Обичам БГ кино и театър” за повече интересна информация около българското кино и театър.
